Изследователски групи
Психиатрична и Поведенческа Генетика
Генетика на Афективните разстройства
Афективното разстройство е често срещано тежко психиатрично заболяване с две основни клинични форми: Биполярно (БАР) и Монополярно (МАР). БАР се характеризира с редуващи се фази на депресия и мания (БАР I) или хипомания (БАР II). За МАР са характерни депрсивните състояния. Афективните разстройства са чести, което определя голямото им социално и икономическо значение.
Етиологията на поведенческите нарушения е мултифакториална и включва както генетични така и фактори на средата. Традиционните методи за анализ (проучванията върху семейства, близнаци и др.) са доказали ролята на генетичните фактори за предразположението към афективни разстройства. Тези методи, обаче, имат ограничено приложение за определяне на конкретните генетични промени и начина на унаследяване на заболяването.
Изследванията на групата по Психиатрична и Поведенческа Генетика са насочени главно към асоциативни проучвания на кандидат-гени, анализ за скаченост, включително геномен скан и др. Колекцията от проби включва такива от големи ромски родословия с афективни разстройства и епилепсия, български триоси и популационни контроли и е резултат от систематичната диагностична дейност на Клиниката по Психиатрия, Университетска болница „Александровска”. Клиничните колаборатори на групата имат богат опит в прилагането на стандартни диагностични инструменти и неврокогнитивни тестове в психиатричните изследвания.
Групата по Психиатрична и Поведенческа генетика е участвала в много национални и международни проекти, включително EU Consortium on Affective disorders, финансиран от BIOMED1 и BIOMED2 рамкови програми. Международните колаборации включват експерти в областта на молекулярната генетика (Проф. P. Propping, Institute of Human Genetics, University of Bonn и Проф. M. Noethen, Life and Brain Research Centre, Bonn, Германия; Проф. D. Porteous и д-р K. Evans, University of Edinburgh, Великобритания).
Интересите ни през последните години са насочени към фино картиране и репликационни проучвания на локусите, идентифицирани при геномен скан на ромски фамилии с афективно разстройство и епилепсия, събиране на нови проби от засегнати семейства и триоси. Групата, в колаборация с утвърдени експерти в областта на епилепсията (Проф. J W Sander, Department of Clinical and Experimental Epilepsy, UCL Institute of Neurology); психиатрията (Проф. A. Жабленски, Centre for Clinical Research in Neuropsychiatry) и генетиката на ромските популации (Проф. Л. Калайджиева, д-р Д. Ангеличева, WAIMR and UWA Centre for Medical Research, WA), участва в два проекта за изследване на генетичните и клинични особености на БАР и епилепсия в ромската популация в България.
В момента групата работи върху фамилни асоциативни проучвания на варианти в кандидат-гени и неврокогнитивните нарушения и/ или индивидуални особености на пациентите с БАР и техните роднини.
Генетика на зависимостите
Пристрастеността към медикаменти и наркотици е особено тежко психиатрично заболяване, което се характеризира със силно изразена психическа и физическа зависимост и абстиненция, които пречат на засегнатите да прекратят употребата на психотропни вещества. Въпреки че някои индивиди могат да спрат употребата на цигари, алкохол или наркотици, за мнозинството от хората, страдащи от някаква форма на зависимост, които са по-уязвими поради действието на генетични и не-генетични фактори, пристрастеността се явява хронично състояние. Отрицателният ефект на тези поведенчески разстройства върху обществото и икономиката определят необходимостта от широко-обхватни научни изследвания върху генетичните фактори и факторите на средата, които обуславят предразположението към пристрастяване към наркотици и медикаменти.
Генетичните особености, свързани с предразположението към зависимост от хероин, са от особено голям изследователски интерес поради големия ефект на това явление върху системата на общественото здравеопазване. Проблемът с хероиновата зависимост е особено значим за България, тъй като страната е разположена на балканския път на хероина от Азия към Европа. Според националната статистика, за 2001 година броят на злоупотребяващите с хероин в България е между 25 000 и 30 000, като се предполага, че броят на хората, които използуват хероин от време на време е приблизително същият. Наред с това, според проучванията, в страната се наблюдава нарастване на броя на смъртните случаи, резултат от свръх доза хероин и снижаване на средната възраст за първи прием на този наркотик. Всичко това обуславя нуждата от разработването на нови подходи за предпазване от появата на зависимост, лечение на зависимите индивиди и предотвратяване на повторна употреба сред веднъж преминалите терапия.
Данни от проучвания, проведени при близнаци и осиновени деца, показват, че делът на генетичната компонента сред факторите, обуславящи предразположение към развитие на зависимост, е между 23 и 54%. За разлика от зависимостта от други субстанции, голяма част от генетичния риск за пристрастяването към хероин се определя от гени, които специфично повлияват зависимостта от хероин, а не зависимостта като цяло. Това дава добра основа за провеждане на изследвания, целящи идентифицирането на тези генетични фактори.
Понастоящем ЦММ участвува в колаборация с Washington University , St. Louise, САЩ, в 5-годишен проект на тема „Генетична епидемиология на опиоидната зависимост в България”, финансиран от Националния институт за наркотични зависимости на САЩ. Целта на проучването е да се изследват няколко кандидат гена за наличие на асоциация с хероиновата зависимост, а така също и за възможно влияние върху връзката между реакция на стрес и степен на зависимост. Проектът предвижда генотипирането на 2 500 хероин-зависими доброволци и същия брой популационни контроли за полиморфизми в гени, кодиращи синтеза на невротрансмитери, техни транспортери, рецептори и метаболизатори, а така също и гени с роля при провеждане на стреса.
Членове на групата по Психиатрична и Поведенческа Генетика:
Клинични колаборатори:
Проф. д-р В. Миланова,
Гл. ас. д-р В. Стоянова,
Гл. ас. д-р Р. Владимирова,
д-р С. Алексиев,
д-р Т. Христова,
Ас. д-р А. Кънчева, Катедра Психиатрия, МУ – София.
Проекти
"Association study of candidate genes for suicidal behaviour in patients with various psychiatric disorders", 2011-2012.
"Association study of candidate genes and endophenotypes in patients with Bipolar Affective disorder", 2011-2012.
“Familial associative analysis of neurocognitive disorders and DISC1 gene in bipolar affective disorder patients”, 2009-2010.
“Study of the role of polymorphic variants in metabotropic glutamate receptor 1 for predisposition to affective disorders and narcotic dependences”, 2007-2008.
“Endophenotipic characteristics of ill persons with Affective disorders”, 2007-2008.
“Genetic epidemiology of opiate dependence in Bulgaria ”, 2006-2011.
“Bipolar Affective Disorder in a Genetic Isolate”, 2005-2007.
“Fine mapping of locus 4p16 linked with bipolar affective disorder in Bulgarian families”, 2004-2005.
“Genomics of the Affective Disorders. Linkage analysis and fine mapping of families with affective disorders and epilepsy”, 2003-2007.
“Analysis for linkage of chromosome 21q22 in patients with Bipolar affective disorder from Bulgarian families”, 2001-2002.
