Изследователски групи
Бъбречни заболявания
През последните години ЦММ участва в проучвания върху генетичните фактори, отговорни за развитието на някои наследствени бъбречни заболявания, в колаборация с клиницисти от Клиниката по Детска Нефрология. Изследвани бяха стероид-резистентния нефротичен синдром (СРНС) и Вродени Аномалии на Бъбреците и Отделителната система (ВАБОС).
СРНС е педиатрично заболяване с ограничени възможности за терапия. ЦММ провежда пилотно проучване за определяне влиянието на мутации в два гена, NPHS2 и WT1, при български пациенти. Това е първото проучване върху СРНС в България и то ще допринесе за създаване на нов диагностичен подход и консултиране на засегнатите семейства. Освен това, колекцията от генетично и фенотипно добре характеризирани пациенти със СРНС ще позволи провеждането на бъдещи проучвания за установяване на нови генетични фактори, свързани с болестта.
ВАБОС е група от различни заболявания, които са основна причина за хронична бъбречна недостатъчност при децата. Към настоящия момент не са изяснени всички гени и генетични дефекти, които допринасят за развитието им. Сериозен проблем при диагностиката и лечението на ВАБОС произлиза от факта, че пациенти със сходни мутации често имат различна клинична картина (различен фенотип) – от пълна липса на заболяване до появата на сериозни малформации. Причините за това са както наличието на дефекти в различни гени, така и комплексните взаимодействия между гените и околната среда. По отношение генетичните изследвания на ВАБОС, основните цели на нашия екип са: 1) да съберем проби от засегнати индивиди; 2) да охарактеризираме напълно фенотипа им; 3) да извършим генетични изследвания за наличие на мутации в отделни гени (TCF2 и PAX2) или целия геном (хромозомни делеции и/или дупликации). Всичко това ще ни позволи да допринесем за изясняването на генотип - фенотипните корелации, които се намират в основата на патологичните изменения.
Членове на групата:
Клинични колаборатори:
Доц. д-р Анелия Буева, Клиника по "Детска нефрология и диализа"
д-р Светлана Маринова, Клиника по "Детска нефрология и диализа"
д-р Георги Русинов, Клиника по "Детска нефрология и диализа"
д-р Галя Златанова-Рашкова, Клиника по "Детска нефрология и диализа"
д-р Полина Митева, Клиника по "Детска нефрология и диализа"
Текущ проект на групата:
Геномен Анализ за Мутации при Пациенти с Вродени Аномалии на Бъбреците и Отделителната Система (ВАБОС)
ДМУ 03/73 2011
Вродените аномалии на бъбреците и отделителната система (ВАБОС) са разнообразна група заболявания, която включва бъбречна агенеза, бъбръчна хипоплазия и/или дисплазия, бъбречна кистоза, везикоуретерален рефлукс и др. Те са най-честата причина за бъбречна недостатъчност, хипертония и протеинурия при деца и възрастни. Голямата значимост на ВАБОС определя нуждата от по-добри подходи за диагностицирането и терапията им, базирани на познание за молекулярните механизми на патологичните изменения.
Целта на нашето проучване е да се изясни ролята на големите хромозомни реорганизации, делеции и/или дупликации, за възникване на ВАБОС при български пациенти с помощта на един от най-модерните методи за геномни изследвания - сравнителната геномна хибридизация (aCGH).
През първия етап от работата, проведен през 2012 година, с помощта на aCGH бяха изследвани 10 пациента с ВАБОС. Всички те бяха диагностицирани в Клиника „Детска нефрология и диализа”, катедра „Педиатрия” на Медицински университет - София. Генетичните изследвания бяха извършени в Центъра по молекулна медицина.
Първоначалните данни от анализа на резултатите показват присъствие на делеции и амплификации, засягащи няколко групи гени. Сред тях са такива кодиращи белтъчни молекули с роля в клетъчната адхезия и сигнализация (Src асоцииран фосфопротеин, BCAR3, тензин 1 и рутлетин), йонни канали (NALCN и анексин а6), модификацията на извън-клетъчния матрикс (модифициращ клетъчните сулфатази фактор 1) и др.
През втория етап на проекта ще бъде проведен aCGH за останалите пациенти, включени в изследването. Присъствието на всички открити през двата етапа варианти ще бъде потвърдено чрез PCR базирани методи. С помощта на същия подход ще бъде изяснен и носителския статус на други членове на всяко от засегнатите семейства (майка, баща, братя и сестри).
Настоящият проект е първи по рода си опит за изясняване на ролята на геномните реорганизации за патогенезата на ВАБОС в България. Очакваните резултати от проучването ще имат голямо практическо и научно значение. От една страна, информацията за вида на генетичните дефекти при болните ще даде възможност да се проведе генетична консултация със засегнатите семейства, да се избере оптималното лечение на болните и да се предвиди появата на възможни усложнения. От друга страна, екипът ни ще има възможността да допринесе за разширяване на набора от генотипни и фенотипни данни за ВАБОС посредством идентифициране на нови мутации и потвърждавайки и/или разширявайки информираността за клиничната проява на вече описани такива. Предоставянето на тези резултати пред международната научна общност ще помогне за разширяване на познанията за молекулните основи на тези тежки и социално значими аномалии в развитието.
